: мечетникъ м.р. 'ясновидец, предсказатель' (Ж. Стеф. Перм. Епиф., 39. XV—XVI вв. ~ XV в.) (СлРЯ XI—XVII вв., 9,133).

Производное с суф. -Исъ от прилаг. *тъсЫъпъ)ь (см.).