: болг. диал. меница: Подирь една двЪ недЪли извадили ленътъ отъ р-ьката, исушили го, и зели да го чукать първень съ копанъ на камень, и послЪ да го мьнать съ меница на дворътъ... (Д.В. Манчов. Бащин език за деца. Пловдив, Свищов, Солун, 1881), мъница 'приспособление, с помощью которого ломают и мнут коноплю, мялка' (Добруджа 423).

Производное с суф. -ica от презентной основы *тьп-о глагола *meti (см.).