← Vratiti se k iskanju

*narǫčьnica

: бол г. (Геров) нарт^чници ж.р. мн. 'предсказательницы судьбы', диал. наръчница ж.р. то же (Стойчев БД II, 217), нъръчници, наръчницъ, нъръчницъ ж.р. то же, 'девушка, которая гадает на цветах на Енёв день' (Т. Бояджиев. Гюмюрджинско БД VI, 61, 64), наръчница ж.р. 'рученица (болгарский народный танец)' (Т. Стойчев. Родопски речник - БД V, 190), макед. диал. нарачници мн. 'ручная мельница (для крупного размола)' (И-С), сербохорв. narucnica ж.р. 'то, что на руке; часть одежды священника; рукавица' (RJA VII, 598), наручница и наручница ж.р. 'невеста, обрученная' (РСА XIV, 377), словен. пагоЫхса ж.р. 'заказчица; абонент', 'рукавица сапожника', narodnica ж.р. 'браслет' (Plet. I, 663), ст.-чеш. ndrufnice ж.р. к пагибт, 'браслет' (St6Sl 2, 255), чеш.. ndruenice ж.р. то же (Kott И, 69), в.-луж. narudnica ж.р. то же (Pfuhl 409), ст.-польск. nar^cznica то же, 'лютня' (SI. stpol. V, 87), русск. диал. наручница ж.р. 'о ребенке (девочке), не сходящей с рук' (перм., Филин 20, 138). Производное с суф. Аса от прилаг. *пащсъпъ(')ъ) (см.). Суффиксальная субстантивация.