*dĕjanьje
: ст.-слав. д'кшиге ср. p. краЬсу тиража, actio, actus 'действие, дело' (Mikl., Sad.), болг. диал. дёйан'е ср. 'обтесывание' (Д. Евстатиева. С. Тръстеник, Плевенско.—БД VI, 167), словен. dejdnje ср. р. 'действие' (Plet. I, 127), чеш. deni ср. р., слвц. стар, dejanie 'действие' (SSJ I, 242), др.-русск., русск.-цслав. д%ши\е, дёани\в 'действие, дело' (Дан. VI, 17; Гр. Наз. XI в. 60, Срезневский I, 800; ср. еще там же: Образъ чюдотворецъ Дмитреи съ дЪятемъ, на злагЬ. . . Козма и Дамьянъ съ дЪянъи, в-Ьнцы на злагв. Отп. Коряж. Ник. мон. XVI в.).
Отглаг. имя, производное с суфф. -ь/е от прич. страд, прош. от гл. *dejati (см.).