*dristьnъ *dristьna
: болг. стар, дрисня ж. р. 'понос, расстройство кишечника' (Ако ся блчде набозало дгЬтето съ такъво мл'Ько, то има да го стЬтять лихота, кривота,. . ., зелена дрисня . .. Й. Груев. Млада майка (иревод), кн. 7, б. г. Откакъ ся йде мл'Ько и овошдя, веднага да ся nie много вода, то не е добро, зачтото тогава лсспо хваща дрисня. Ктшжнпца за народа, кн. 5, 1873. — Архив Болг. возрождения, София; см. еще Дювернуа, Геров: дрисня), диал. дрисн'й ж. р. 'понос' (М. Младенов БД III, 60), словен. drislen, -tna, прилаг. 'связанный с кишечным расстройством', 'слабительный' (Plet. I, 172), русск. просшреч. дрисня ж. р. 'понос', укр. дрисня ж. р. то же (Гринченко I, 443), также дрйшня ж. р. (там же), сюда же дрйсля ж. р. 'понос', 'растение Galium verum' (там же).
Первонач-ное прилаг., производное с суфф. -ьпъ от гл. *driskati\ *drislati (см.); ранняя субстантивация.